Епилог — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
В тез песни трепетни душата си излях,
в тез песни искрени прославих доблестта,
в тез песни празнични излях си радостта,
кат българин и кат човек плаках.
И тая глуха скръб възторга ми тровй,
тежеше кат крушум на моя стих крилат:
защо бе, боже мой, защо бе този рат,
кой с було траурно безброй сърца зави!
Грамади трупове! Порои братска кръв
по бойните боля — славянските поля!
O, родино, не ти подаде знака пръв
за страшната борба. O, друг кръвта заля!
Ти жъдна бе за мир — показаха ти меч,
за правда ти молй — неправдата се смя…
И на — сеч, ужаси по райската земя
и споменът им гроб за братството е веч.
Мъглите днешни зли кога се разнесат,
Българио, и ти ще светнеш с лик зарист,
и силна с правото и с лавъра си чист
с…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.