Грядущето — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Не се стряскай в свойта радост
ти, народ-герой!
Пий свежителната сладост
на триумфа свой.
Във грядущето незнайно
вперил си очи
Що крий в себе? — думаш тайно,
ала то мълчи.
То немей безгласно, ледно,
вместо него — звук
от оръжие победно
ответ дава тук.
Отговаря на борците
сонмът фърковат
и на майките сълзите
пред олтаря свят…
Отговарят гробовете
без кръст, без венци,
по поля, бърда разсети
на борци-светци.
И правдата отговаря
и така гласи:
„Планина се не събаря,
ден се не гаси.
Силата е бързотечна
на позор, на грях:
само аз съм мощна, вечна
кривдата е прах.
Във световний вихър имам
аз последня реч,
щом е нужно, смело взимам
образа на меч…
Рано, късно зло лукаво
плуй под мойта власт,
правото чрез мен е право:
силата съм аз!“
Чуй…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.