Отиват си вече — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Отиват, отиват
певците пернати,
отиват на юг
в земи непознати.
Напразно, напразно
смълча се лесът,
на чудния славей
да чуе гласът.
Той чува, той чува
в долините свои
страхотния вопъл
на тъмни усои.
Печално, печално
поклаща той клони,
въздъхне, простене
и листи порони…
И голи, и голи
изправя той клони,
над него зъл вятър
чер облак подгони.
Високо, високо
на дълъг синджир
жерави с писък
отиват в Алжир.
В Египет, в Египет
отправят се други
и чезнат в лазура
редиците дълги.
И мисъл, и мисъл
една ги влече —
по-скоро там, дето
Нил жълти тече!
Де негри, де негри
под палми лежат
и нещо чертаят
по пясъка жълт.
Де сфинксът, де сфинксът
със вечна си тайна
от векове гледа
пустиня безкрайна.
Към чудни, към чудни
страни непознати
летете, летете,
п…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.