В нощта — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
На незабравимия Цвятко
Непрогледни, непросветни, тегнат черните тъми,
монотонно, непрестанно ситният дъждец ръми.
Трепне ветрец и простене сякаш някой смътно вън,
и притисне ме наново тежкият кошмарен сън.
Виждам бледи след колата крачат близките души,
черна горест ги задавя и притиска, и души;
плавно татък се понася тежък погребален звън,
понесе се и затихне като странен утрен сън.
Ето: майката-земя очаква да притисне в хладна гръд
твоята сразена младост, твоята смразена плът…
Бавно спуска се ковчега, бавно рони се пръстта,
а с пръстта ведно се свличат куп отронени листа…
Стихва всичко… но избухне в миг несдържан горък плач,
пропълзи и се изгуби в пазвите на синий здрач,
а в града на мъртъвците пада…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.