Безотпускана елегия — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Самин сред своята печал,
загледал храмовете златоглави
и къщите — палати величави,
обвити в гълъбов воал,
душа ми тях за миг не пожелава.
Една мечта, една мечта тогава,
душа, сърце и ум обзима:
ах, отпуска да има!
Самин сред своята печал,
затънал доста в ада на земята,
аз вярвал съм във бъдеща отплата —
за рая божи съм мечтал;
но днес по чортовете пращам рая
и вместо него, вместо рая, аз желая,
о, блян, мечта неотразима,
ах, отпуска да има!
Самин сред своята печал,
самин загледал нощем висините
с наполеони бляскави покрити,
какво, какво не съм желал!
Но днес на тях аз кръст поставям
и в самотата своя пожелавам
със жажда, жажда негасима,
ах, отпуска да има!
Самин сред своята печал,
в уста с изгаряща угарка,
вървя по…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.