Вечер (Цигулката шепне и стене уморено…) — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Цигулката шепне и стене уморено,
дайрето сребристо звъни,
а в хор на естрадата пеят присторено
напудрени блудни жени.
Със стъклени погледи стари пияници
изпразват стакан след стакан,
задрямали сякаш над сетните страници
на своя печален роман.
А юноша бледен въздиша там в ъгъла
и свива с закана юмрук:
„Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала
и ето — днес срещнах я с друг!
А тъй я обичах!… Но мрат обездомени
последните бледи звезди
и хищно пълчище от кървави спомени
над мене безмилостно бди.“
И вдига той чашата в болка безименна,
с премрежени морни очи,
и глухо сред залата плътно задимена
откъсната нота звучи.
Но старият келнер пристъпя сред синкави
кълбета и лентички дим:
„Вземете! За вас е цикламата, Тинка ви
изпращ…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.