Завръщането на лавроносните войски — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Я заплачи ти от радост,
моя майко мила,
и вий, моми; вийте венци —
юнашки труфила.
Чуйте мойта песен нова:
Зора зазорява,
прочула се по земята
българската слава.
Прочуло се ново име
и незнайна сила,
възкръснала България,
света удивила.
Литнали са юнаците,
чеда на Балканът,
свойта земя бащината
и чест да забранат.
През горите префръкнали,
в снега нощували,
през планини, през граници
с песни минували;
куршумите, гранатите
на смях подзимали
и крепости страховити
с „ура“ превзимали.
Де е било това чудо?
Чула ли си, мале —
капитаните да бият
стари генерали!
и смирени градинари
да плащат съдбата?
и по двата свята.
Нарекли са българите
лъвове безстрашни:
дайте, братя, да цалунем
ваште чела прашни,
ваште чела кървавите,
знамена…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.