В окопа — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Кървавият бой престана,
мракът нощни наближи.
Паднал българин в окопа
там до сърбина лежи.
Един други се убили;
куршум щику дал ответ.
Гаснат сили, скоро двама
ще оставят белий свет.
— Брачо — сърбинът изпъшка, —
гаче те познавам аз?
— Аз съм, Йово, добра среща,
господ пак събира нас.
Жал ми е за теб, сюрмахо,
имаш дребна челяд ти!
— Фала, брачо… Памет тъмна… —
Кой си, я ме подсети,
дека с тебе се видяхме?
— Във Алексинацкий бой —
турска кръв там проливахме…
— Петко! Ти си? Брачо мой,
опрощавай… Лепо помня,
без теб тамо аз бях леш.
Майка ми за твойто здраве
често палила е свещ…
— Сполай, Йово… Няма нужда,
ти по-харно отплати!…
Ний избихме се кат псета,
господ нека ни прости.
— Брачо! — Йово, аз умирам…
Огън, жажда! Ох,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.