Гълъбинка — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
I
Сред Балкана глухи — смях звънливи
проехтя от урвата скалиста,
де кози лепяха се дръгливи.
Боса пастирка с коса златиста
там се смейше, дрипава и волна.
Чедо грубо на пустиня дива —
тя цъфтеше, весела, доволна,
кат сур здравец, като птичка жива.
Приближих, продумах й. Веднага
тя фукна, бега — сърненце младо
сплашено. „Кому се смееш, драга?“
„Теб се смеем. Що тук дириш, дядо?“
И смеха й се носи на талази
в самотийте глухи… Права тя е:
пръв път скитник градски тука лази
по скалите родни и блуждае…
Спря, па пак засмя се от скалата,
де като орел заста саминка.
„Как те викат?“ — креснах на момата.
Тя извика гръмко: „Гълъбинка!“
II
„Гълъбинка!“ Смях звънлив и радост!
О природо, скъпа тук и скудна,
ти разкошно лейш…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.