Екът на Лакатнишките канари — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Et une voix sortit de l’ombre et dit: Non!
V. Hugo
Отзивчивий гранит беседва с мен.
Веднъж викнах — в един горчиви час:
„Аз сам съм пак! Се сам! Скали, кат вас,
в пустиня съм!… Ох, туй усамотенье
до края ли ще ме дружи — всегда?“
Скалата рече: — Да!
„Познах живота аз… Душа усърна
на грижи, скръб, измами в вечен плян.
Мечта подир мечта и блян по блян
разсяха се… О, няма пак да зърна
на младостта си светлите дене!“
Скалата рече: — Не!
„Аз висоти стигнах — и в бури влезнах,
аз славата вкусих — и злъчка пих,
от гневний зъб на завистта патих,
из боя горд, но с рани зли излезнах —
злокобна мойта е била звезда!“
Скалата рече: — Да!
„Аз работих и сях, пях с вяра жежка
във чест, в добро, във правда, но съзрях
море злини,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.