В униние — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Et toi, dis donc, toi que voila.
Qu’as tu fait de ta jeunesse?
Verlaine
Години фъркат, живот отива.
Уморен, отдих търси духът.
Тревожно поглед назад се впива —
в минало шумно, в изминат път.
Много ли в него следи оставих
от благородни, честни дела?
Що добро нещо ази прибавих
в общата скудост, лен и мъгла?
Фърлих ли семе за жътва плодна
в почвата млада, дето минах?
Мисъл пуснах ли там благородна?
Светло и вечно що завещах?
Как си послужих с дарът господен?
Почетох ли го с достоен труд?…
Тъжно аз гледам пътя изходен,
сърце ми свива нъравствен студ…
Безумно ази изхарчих сили,
на вятър фърлях, нахалост сях,
не пестих младий жар в мойте жили,
запас духовен лудо пилях.
В страсти метежни, в борби несвесни
що чудо чувства…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.