Ек — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
De verre — pour gemir, d’airain — pour resister[1]
Victor Hugo
При хорът от привети,
от мило чувство сгрети,
и тоз ми глас кънти:
във песните си ти
лейш много гняв, поете!
Ах! Благост и любов
във моето сърце ли
не са до днес цъфтели,
кат струни затрептели
издавали са зов?
Та моята ли лира —
стон, нега, блян, мечта —
мощ в себе не набира
да служи на кумира
свещен на любовта?
Но що ми вижда взора?
Ужасно зло бесней,
превръща в тигри хора
и братска кръв се лей
в бой с мрака и позора!
Ах, благост! — в час, в кой звяр
жаднее за кръвта ни?
Ах, благост — пред пожар?
Пред смъртните душмани?
От зло не благост брани,
а гняв, а мощ, а сила —
обнажен меч в ръка!
Немее песен мила…
От буйната река
тих ромон кой чака?
И кой би чул сред…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.