Всесилните сълзи — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Във мъки, в страдания когато подпадам,
когато надежда ме мами всъде
и сила веч нямам аз себе да владам,
та жал ме отчайва и в пропаст веде,
тогава си спомням… мечтайно съзирам
тез сълзи подирни въз жалний му лик:
в душа си спокойно внезапно намирам,
пред очи блещи ми небесен светлик.
Когато безмилно и грубо презиран
от чуждите хора във чуждият край
за мен униженье и срам аз съзирам,
що дух благороден не снася… не трай,
тогава ми нещо притиска гърдите:
усещам, по мене че трепет пълзи;
но в тоя миг, де горко окайвам си дните,
аз виждам тез бистри, сърдечни сълзи!
И мисля, че те са за мене пролени
въз туй достолепно и жално лице,
че има в светът кой да люби пак мене,
че тупа със мойто и друго сърце.
О, сълзи…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.