Българският войник — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Щом войната се захвана,
ний простихме се в часът
с майки, с братя — и с Балкана
и потеглихме на път.
Но тъгата бе разляна
по лица ни в оня миг…
Чужденците туй видяха
и презрително казаха:
Ето българский войник!
Преди боя да достигнем,
ний борихме се на смърт
седем дена, без да мигнем,
с калта, гладът и студът.
В нас душите не остаха,
ний изплезихме език.
Чужденците ни видяха
и насмешливо мълвяха:
Що за български войник!
Ний веч мязахме на сянки,
на разсипана войска.
Едвам тежките берданки
ний крепяхме ги с ръка.
В миг горите заехтяха:
пред нас беше бой велик!
Чужденците ни видяха
и злорадостно шептяха:
Клети български войник!
Чухме ги и подлудяхме
и във сливнишкия дим
като бесни полетяхме
да умрем ил победим.
И победата…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.