4-та годишнина на Сливница — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Война позорна, война проклета!
(О боже, всяка война такваз е!) —
рано ти наште мирни полета
с гроби насея, с кърви накваси.
Омразна ми си с твоята слава,
с кървавий празник, що завеща ни;
радост на други нек тя внушава —
в мен буди болки, негодуванье.
Помня аз живо време нещастно,
кога ти пламна с фурий си бледи
и зверски страсти раздуха бясно
и два народа трепетни сведе —
не на труд общи, на пир домашен,
а на сеч кървав, на смърт, проклятья!
Брат на брат гневно дигна меч страшен,
вместо да падне нему в обятья.
* * *
Сливнице, ти си гроб, кой погълна
хиляди сили, надежди, вери…
Враждата само там не потъна:
тя дебне злобно, за мъст трепери.
Сливнице славна, кому требва ти
с твоята слава, ужаси, лаври?
Кой два…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.