Сърдитата козица — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Бабината козица,
кротка, добра душица,
със брадица юнашка,
с напърчена опашка,
закривени рогчета
и пъргави крачета,
веднъж влязла саминка
в бабината градинка,
утъпкала лехата,
опасла й цветята,
окършила сливата,
джанерката дивата,
дето баба береше,
сладък ошав вареше…
Бабата я завари,
бой й хубав удари,
козата се докачи
и да яде не рачи
нито ситни трошици,
нито каша от трици.
И намери котака,
от баба се оплака:
— Ах, недрага-немила,
веч съм, кото, решила
да забягна в гората,
да си търся съдбата…
Усмихна се котака,
па я умно посъди —
това да го не бъде:
— Недей ходи в гората,
ще си найдеш белята,
кръвник Вълчо там ходи,
денонощно там броди,
чужди души той бере,
живи кози той дере!…
Тупна със крак козата,
напърчи си рогата:
—…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.