Жанета — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
I
Дете прекрасно, живо,
нагиздено, игриво —
аз в тебе се влюбих.
Ти малка си, Жането,
кат цветенце в полето
с благоуханен дих.
Във твойте очи умни
огън от страсти шумни
тревожно не пламти,
по твойто чело бяло
не е мина̀ло рало —
от горките мечти.
Ти смейш се ясно, детски
и рокля си кокетски
поправяш всеки час,
и грижите световни
и мислите отровни
въз тебе са без власт.
Кога в тревата мека
играйш красива, лека,
във пъстро облекло,
личиш на пеперуда,
що бяга, фърка, луда,
със шарено крило;
или на радост ясна,
приела форма красна
пред нашите очи;
или на ангел дребен,
слезнaл в тоз мир поднебен
с цветята да гълчи…
II
Жането! Дo ще време,
кога сърцето вземе
смутено да трепти,
и твоя лик детински
кат шипъкът градински
разцъфне,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.