Габриел А’анунцио — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
О Анунцио[1]! И ти ли
по следите на Лотй[2]
харчиш своя гений, сили
в низки, мръсни клевети?
О Анунцио, поете
на любов и идеал,
как за срам, позор не счете
в нравствена да паднеш кал
чрез лъжи безчестни, диви
и чрез улични псувни
въз венеца ни светливи?
Лиходеецо, млъкни!
Не стигна ли ти, че жънеш
проклетийте на света?
Че във кръв до шия тънеш —
на народа си в кръвта,
кат с пожарните си речи
при Изонцо го фърлй —
на касапница завлече
при алпийските скали?
Що? Сега и нас ли сочиш,
като примамлива стръв?
Безразсъдно му пророчиш
славна жътва в нашта кръв?
Пращаш го така просташки
във опасната игра
със героя криволашки
и с желязно му „ура!“?
Ил духа ти блуден взима
Шар за Африка? У нас
няма Триполи, а има
Булаир, Люлебургас!
И…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.