Бабината баница — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Ето вече неделя,
захвърлила къделя,
не ще баба да преде,
нито пие, ни яде!
Дядо пуши лулата
и си блъска главата,
па си баба попита:
— Що си, бабо, сърдита?
Рипна баба, подскочи
и юмруци посочи:
— Да ти кажа, де пък, де —
баница ми се яде!
Разбираш ли, дъртако,
омръзна ми, глупако,
заран, вечер попара
и солена извара!…
Сви се дядо ужилен,
каза гузно ухилен:
— Не ме хокай и съди,
какво искаш — ще бъде!…
И той грабна торбата,
па отиде в махлата
и поиска от сърце
бяла бучка масълце,
чисто брашно пшенично —
каквото е прилично, —
па го дома занесе.
Баба видя, засме се,
кат торбата разгърна,
тя си дядо прегърна;
за бучката масълце
целуна го от сърце;
па ръкави възпрета
и весело зашета —
меси баба и пее,
та се къща люлее.
Като млада…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.