Вече — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Все по-дълги сенки протягат студените здания
и тихо над шумния град
пилей теменужната привечер свойте дихания,
окъпана в лек аромат.
В прозорчето слънчева лентичка разбива се
на розовоянтарен прах,
часовника шепне и глухо, приспивно разлива се
звукът на отмерен размах.
А в влажната стая, де черната смърт е надвесена
над стария дървен креват,
угасва, печален и блед като привечер есенна,
безпомощен юноша млад.
Безкръвни, прозрачни ръце безнадеждно са спуснати
към голия каменен под;
печално, студено и болно потрепват по устните
последни искрици живот.
И смътно блуждаят, от горестна влага премрежени,
замислени морни очи.
И в тихата бездна преплитат се чувства разнежени
и укорен шепот звучи.
„… Защо? За какво? Аз…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.