Песен на букурещките български ергене — Христо Ботев
Теми: класика
Початок
Заборавих да са жена,
драм-бамба-лумба-драм!
дор ма чичо не подкани,
драм-бамба-лумба-драм![1]
„Ожени се чичовото,
та си земи сляпа Райка,
тамам мома на сто годин,
а ти ерген сто и двайсет.“
Послушах го, зажених са,
изпроводих сватовете,
сватовете, кумовете,
земахме си невястата,
пратихме я на бял Дунав
да са мие, да са трие,
да са реши, да са щипе.
Изтръкала кола хума,
изтрошила кош гребене;
пратихме я в черковата, —
пуста хубост, пуста гиздост!
Поповете онемеле,
калугере ослепеле!
Вов неделя ни венчаха,
вов понделник е родила:
едно дете, мъжко дете,
със опинци, със цървулци
със остенът пред волове;
зъбите му като тесли,
въшките му като прасци,
гнидите му като телци.
Погледах го, почудих са,
а то викна та ми запя:
тарали…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.