Епитафии — Христо Ботев
Теми: класика
Початок
Ишаллах![1] — ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници „Будилникът“ ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:
На № 1:
Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин — базиргян,
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум с шарлаган.
Я плачете, я ридайте,
вси български чада, —
няма вече кой да коси
чуждата ливада;
няма вече кой да краде
цванчета народни,
няма вече кой да бъде
епитроп черковни!
На № 2:
Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, —
то…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.