Пристанала — Христо Ботев
Теми: класика
Початок
Кавал свири на поляна,
на поляна, край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица.
Из градина крещи, вика
омразната нейна стрика[1]:
„Полудя ли, мар Стояно,
та отиваш толкоз рано?
Стой, почакай д’идем двама!“
Па се спусна к’нейна мама
да ковлади[2] тя Стояна,
че отива на поляна.
Ей изскочи стара майка
на висок и хубав чердак:
ахна, търти се[3], заплака,
като видя кървав байряк,
че се байряк там ветрее
сред юнаци, сред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките у Дойчина.
Като зърна той, че иде
неговото мило либе,
из юнаци той изскочи
и към нея с пръст посочи:
„Ей, дружина, хай станете!
Ей я иде — погледнете:
туй е мойта горска птица,
туй е мойта годеница!“
Па си весел, засмян тръгна
да посрещне той Стояна;
наближ…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.