Блян в стара черкова — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
В долът на Искъра света обител има,
и вътре черковка със вехти зографий,
през тесни дупчици тя видело приима:
на стари векове тук тайната се крий.
С свещица във ръка разгледвах аз стените:
светци, угодници с избодени очи,
окъртени венци и надписи изтрити —
на люти времена тук дирята личи.
Полека се вдълбах, унесох в тъмнините,
найдох се, заживях в дълбока старина,
с народ благочестив, на цар Шишмана в дните,
на сетния ни цар… В таз глуха планина,
с уплашений народ в страх молех се и ази,
и служба ставаше във тъмния олтар,
та господ царството от буря да запази,
светий Христови кръст и бедния ни цар;
да прати нему сонм крилати серафими,
че страшен е врагът, войски му нямат чет…
И молехме се ний… Светци…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.