Блоковите влъхви на аудиенция — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Ветрец откъм двореца лъхва,
развява се измачкан фрак:
о, кой ли гладен, мършав влъхва[1]
край портите се мъкне пак?
Ветреца издебело духа,
но тънка песничка реди:
„Не е ни Сандо[2], ни Пастуха[3],
ни синодалните бради!
А трима братя — секретари —
глави на безтелесен блок[4] —
превиват там гръбнаци стари
и правят пак поклон дълбок.
Тригласно тримата се молят:
— Спаси ни, царю, помогни!
Като кокичета напролет
са девствени душите ни!
Хем мъдър вожд си, хем си харен;
подай ти, царю, властен знак,
че веч редът парламентарен
обърна се на лански сняг.
Недей ни вързва ти кусура
за стари грехове безброй,
но виж как в жълта диктатура
огъва се народа твой.
Отечеството нас ни чака
във тия тежки времена;
с бензин изчистихме си…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.