Артист Лойд Джордж — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Мрачна сцена е земята, мрачна, стара е пиесата;
ролите са твърде много: роби, цар, жреци, смешник…
Режисьор е тук живота, интереса е завесата,
а смъртта е зъл директор, ала най-добър критик.
Щом завесата се вдигна, през мъглите на Британия
ти яви се е герб на рицар, а под герба стар Шейлок[1].
Ръкопляскаха топове, пращаха ти почитания
и потоците от кърви, и пожара до възбог.
Джентлмен, ти бе божествен! Всички майстор те намериха —
маниери — тънки, ловки, глас прекрасен, чуден грим!
Франция бе възхитена, занемя пред теб Америка,
Хинденбург[2] ти се поклони, мрачен и невъзмутим.
И пристъпяше ти важен в блясъка на комплиментите,
а на сцената валеше от букети дъжд цветист.
Ти приемаше венците и прочиташе по…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.