Българският рай — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Дан, дан, дан!
Бий дванадесет „Балкан“
и понася се в нощта
тежкият протегнат звън,
и прокудил всеки сън,
поздравлява ни с вестта,
че пристига отдалеч —
от самите небеса —
новата година веч
и с незнайни чудеса,
с дарове и благодат,
влиза в столичния град.
В миг откройва се пред нас
с нови краски нов живот
и учудений народ
тръпне просто от екстаз
и сред хиляди очи
изненадата личи:
тук и там, отзад, отпред,
вляво, вдясно и навред
всичко по масло и мед,
всичко в ново облекло
и за всяко земно зло
цяр и начин се нашло.
Гледам: голата валута,
в модни гащички обута,
подръка с министър млад,
тръгнала е на парад,
а след нея, по-отзад,
и чиновнический щат
с нова връзка и бомбе,
пуснал тлъстичко шкембе,
идва, крачи подмладен,
поздравля…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.