Като звездица светла — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Като звездица светла във нощний мрак, внезапно
научила кът таен, отгдето да погледне
през облаци застлали небото необятно
и пак се скрий безследно в тъмите непрогледни —
яви се ти пред мене в нощта на самотата
за миг едничек само и — радостен — догдето
взор пълен с благодарност да дигна към небето,
изгубих те! — изчезна и скри се сред тълпата.
Звездицата пробужда в гърдите на моряка
надеждата последна да найде бреговете,
кога, изгубил пътя, безспир го тласкат в мрака,
към страшната незнайност, вълните, ветровете;
но тя угасне бърже; по-гъсти тъмнините
обграждат го тогава, а волята изчезва,
че сетнята надежда се губи и залезва
и той отчаен хвърля веслата сред вълните…
Тъма беззрачна, черна бе в мен и окол…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.