Забравена — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
I
Грейна, трепна и залезна
вечерна звездица;
неживяла — и зачезна
галена Милица…
Висината потъмняла —
було на звездица!
В що нерадост е видяла
хубавица?
Ако има негде птичка
в клетка позлатена,
още рожбица едничка
с прах неопрашена,
ето нея!… Тя — благатка
на земята наша,
тя — за майка и за татка
цвете в чаша.
Ако бъде самовила
чемерна магия
или млада подлудила
грешник и светия,
то Милица — право, ей я
небо-сън изгора,
дето няма като нея
нигде втора.
Пак. И залъгалка блага
и лекарство сяко,
а да може — не помага
и от пиле мляко. —
„Мила, Мила!…“ — „Нищо, мамо,
остави ме, татко!“ —
Инак беше, инак само
как за кратко!
II
Пяха и петлите втори;
и зора се вече пука;
свещ зад момини прозори
на догаряне блещука…
В рай-гнездце сама…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.