В тъмницата — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
Вехне младост, чезнат сили
под тъмничний мрачен свод,
тук в гърдите ми изгнили
няма искрица живот.
Скоро, зная, ще престане
в мен сърцето да тупти;
вам — и вам ще край настане,
мои пламенни мечти…
Ах, мечти!… Родино клета,
щастье тебе съм мечтал:
твойта волност и просвета
беше моя идеал.
Тебе гази крак тирански —
в твойте дивни широти
глас един е — страшен кански
плач отчаян там ехти.
Там палачът звер е гладен,
там золумството цари
и… и там народ е страден:
мойте братя и сестри.
В тебе раснал несвободен,
орисията ти зла
беше в мене червей злобен
зарад мъки и тегла:
гледах твоето страданье —
бяс ми късаше сърце,
чуях твоето стенанье —
срам ми палеше лице.
Гледах, тъжях… и завета —
сладкият священ завет:
да умра за тебе…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.