Малко поезия — Христо Смирненски
Теми: суспільство
Початок
Сива, неприветлива и мокра дойде есента. Дойде и установи главната си квартира на ул. „Нишка“. Донесе тя традиционните си подаръци: непрогледни мъгли за главите на редакторите на „Народ“, локви и кал за колоните на „Епоха“, а за общоделските лидери по един вагон носни кърпички. Редакцията на „Епоха“ обаче изхитрила и заграбила най-много. Трие тя политическите си късогледи очи, въздиша лирически и плаче като на задушница. Въздишките й са на два гласа: с единия оплаква блока, с другия стене за мъртвото общоделство. Две са и главните й цели: да калайдисва всички пуснати по две хиляди пъти лъжи и клевети против омразните болшевики и да брани социалдемокрацията, т.е. блока. Въздиша „Епоха“,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.