Кривото патенце — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
Едно време — кой знай кога било —
в едно царство — кой знай къде било —
живял дядо с свойта стара баба.
Имали си всичко, що им трябва:
къща малка — да подслонят кости, —
и армея — за велики пости —
шепа леща — за сладка чорбица, —
за ошавец — сливици торбица…
И живели тия старци харни
един от друг много благодарни.
Само едно мъчило двоица —
бог им не дал за радост дечица.
Самички си на света живели,
в самотия двама остарели.
В самотия проклета във къщи
дните текли все едни и същи…
Веднъж дядо с своята старуха
поизлезли малко на разтуха
във гората, да наберат гъби —
чорба сладка за уста беззъби.
Там намират една стара бука
и до нея пиленце писука.
Приближават двама предпазливо
и съглеждат едно пате диво.
И усети…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.