Зихра — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Je t’adore, ange, et t’aime, femme!
V. Hugo
Към вас ще се завърна аз,
балкани мили, красни,
душата ми лети без свяст
към небеса ви ясни.
Пространства, пропасти, гори
изчезнуват пред мене
и нов се хоризонт откри
на моето стремленье.
Хвърча, треперя като лист
и с пламък във сърцето
аз дишам въздуха ви чист
и плувам ви в небето
и виждам тия планини
и хладната долина,
блеснала в цвят, в зеленини,
кат пролетна градина.
Де бистрата Бързия лей
вълните си прохладни
между гори, де славей пей,
между скали грамадни,
там, дето спомени светѝ
за мен сега живеят
и толкоз радости, мечти
умрели в гроб немеят,
долино мила, тихи край!
Цъфти, блести, пленявай!
Със хубости света омай
и с мирис упоявай!
Гората за̀вет ти държи,
зефирът те…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.