Два портрета — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
I Лудо-младо
Герчо ще одумам.
Те, Грозданка му е либе, па и она се бои, като го види у делник. Наскопосен, като попско чедо, проклет да е. Меча капа му над вежди, а под них две вълчи очи, с орлов поглед, що фърлят искри като от кютюк бъдник. На пояс му кожен силях с четири преградки, у всяка нож, а у среднята пищов кремиклия, що гърми като топ и рита като магаре, да простите. На бедро обесил тютюница, пуна с кескин тютюн и с лютаци кремици, а до нея виси огнило, тежко до пол ока и люто като арнаутин. Воз колене превързал ногавици от язовци; обул небричени царвули от див шопар, също като че стъпил на таралежи. Па кривака му да видиш, сърце че те свие: цяла суровица, накрайо с малюга, ете, да…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.