Напаст божия — Елин Пелин
Теми: класика
Початок
В село эавърлува невярна болеет — тежката болест — и зареди да мори от къща на къща.
Изчезна радост, почерня измъчен народ. Сякаш зли духове прелетяха над селото.
— Боже, какъв тежък грях сторихме, боже!
И черковната камбана всяка сутрин почна да разнася медния си ек над загриженото слънце, да канн старо и младо на молитва. Свещеникът усърдно заслужи литургия след литургия. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората, измъчени, покаяни, уплашени, идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи, да се молят, да слагат мило и драго дар. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, посребриха иконата на божията майка, отрупаха с дарове св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна.…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.