Моята съседка Гмитра — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Жежка пладня. Слънце пали,
удря право над главите,
птички весели заспали,
злобно бръмнали мухите.
Не полъхва ветрец хладен;
клони неподвижни, неми;
паяк мръсен, кървожадев,
в мрежата лукаво дреме.
У съседский двор тъжовен
мъртва тишина царува,
котаракът, звяр греховен,
в мир на покрива сънува.
Долу пък — леха цветуща
двора с зеленчук покрива.
Буйно клоните си спуща
недозреялата слива.
Кукурузът горделиво
си пюскюлите навежда,
тиква бяла срамежливо
изпод шумата поглежда.
Бобът глупави възлазя
по усуканата вейка,
по земята мъдро лази
краставица чародейка.
Гордо лукът слабодухи
си опашките издава
и с маруля дългоухи
философски разсъждава.
Между тия твари честни,
между тоз народ безшумен
страстите са неизвестни,
няма вик,…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.