Есен (Петко Славейков) — Петко Славейков
Теми: класика
Початок
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Есен (Петко Славейков).
Вятър вей, гори вълнува,
в планината тътен;
вихър по поле върлува,
въздухът подмътен.
Я какви са, виж, над мене
облаци бухлати,
а земята чуй как стене,
как гора се клати.
Веч времето хладно диша,
в къра няма песен,
дъжд плющи, есенна кища,
значи, веч е есен.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.