Пролет (Мара Белчева) — Мара Белчева
Теми: класика
Початок
Навлязохме със тихи лодки
във залива на пролетта.
В сърдцата ни смирени кротки
грее слънцето на песента.
От люляка облъхан трепет
зове обречени крилца.
И вяра вярата подкрепя –
превръща старци на деца.
Зората наше е кормило.
Ветреца, с розови криле,
песни във пътя ни постила
и към безсмъртното поле
– излъчили се виолини –
невидим движи ни лъкът,
Летиме по вълните сини:
пауни лодките следят.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.