Скри се златно слънце зад горите — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
вредом легна мъртва тишина;
месец бледен мълком в мрачините
си светлика сребърен пръсна!
И ей, тих вечерник се зададе
отдалеко, жаден за покой -
тихо шепнат вейчиците млади
и се свеждат върху гробът мой.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.