Когато вишните цъфтяха — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
от нежний мирис упоен,
под тях почивах и ветрецът
прах цветен сипеше над мен.
Днес пак отидох, но крила си
над тях простряла бе смъртта
и не с прах вятрът ме поръси,
а с жълти сгърчени листа.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.