Nocturno — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Цвете
Nocturno
Либето
Нощем
Вечер
Писмото
Съвети за наука
Спи, въздишай и се смей
Недовършено
Подир бурята
Едно възпоминание
Възпоминание
Дял II. Смес
Епиграми
По простонародните песни
Тихо месец ясний грее от небето,
нищо не смущава царски му мечти,
тихи са горите, тихо е полето
и сърцето мое само си тупти.
Но завчас по-силно то се разтреперя:
чу се сладък шопот в нощна самота,
кат че белий гълъб си крила разперя,
кат че се цалуват от зефир лица.
Тя тогаз яви се с лик богинский, красен
на земя да бъда аз не вярвах сам;
взрях се на небето, де грей месец ясен:
то далеко беше с ангели си там.
Тихо месец ясний грее от небето,
нищо не смущава царски му мечти,
тихи са горите, тихо е полето
и сърцето мое само си тупти.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.