Абдул Хамид — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Из Стамбул града гръм се разнася:
един цар пада, други нагласят,
нов султан днеска турчин посреща,
по-нов мъчител робът съглежда.
Чуйте, Хамидът султан ще биде!
Той ще към щастие нази да води;
след полуделий, идиот иде,
а подир него бесен ще доде!
Славна епоха!! Пак ред настана
свят да се лъже с думи притворни,
пак ще се дават нови реформи,
доде изсъхне кръвта проляна!
(Веч си представям как пред Хамида
консули чужди шапки ще снемат
и свойто царство ази веч вида
как го управя вътре в харемът.)
Гърмят топове! Турци празнуват,
тъпани, радост, илюминаций,
зилове зънкат в турски конаци,
сечове нови пак се бълнуват.
Варвари, хайде, викайте, пейте,
царя славете, буйно шумейте,
страшните клетви да се не чуват
на тез, що…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.