Мечти (Христо Смирненски) — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Вървим полека ние, бродягите печални:
аз — бледний Санчо Панса, той — гладний Дон Кихот,
решавайки задружно из улиците кални
въпроси твърде важни из днешния живот.
Вървим полека ние, де носят ни краката,
под химна на стомаха, унесени в мечти,
и Дон Кихот разправя, разрошил си косата,
за подвизи и мъки, за своите беди.
За множествата шумни пред столичните хали,
за сънища чаровни (месо бил сънувал!),
за четвърт кило хлебец, а някога как яли
кокошки, тлъсти гъски и пити кашкавал.
Разправя той горещо, въздишаме двамина
и планове велики кроим ний и вървим.
„Ех, зимата проклета, кажи-речи го, мина,
ала стомаха, друже… Туй как ще наредим?“
На мир не ни оставя загадката стомашна,
каквото да започнем, все стигнем…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.