Българската доброта — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Добър и великодушен
в затишьето, в мирът,
или вулкан отпушен
на битките в шумът;
ту удар, кой убива,
ту вихър, кой ехти,
ту дева срамежлива —
народе, туй си ти.
Ужасен във борбата,
извън борбата — мил —
кого не си дивил
с гнева си, с добротата?
Но твоя гняв е вир,
море е благостта ти,
небесен дар в душа ти
и неин Бог, кумир.
Готов за всепрощенье
към вчерашний враг твой,
ти фърляш във забвенье
обидите безброй.
Херкул по ръст и сила,
дете по кротостта,
съдбата те дарила
с опасна красота.
Да, син на Добрината —
омраза, мъст не знайш,
тегнее ти враждата
и въздуха й не трайш.
Не сдържаш колко-годе
наклона твоя благ:
добряк си ти, народе,
до слабост си добряк!
Със таз душа в безпечност
пред злото на светът —
на милост и сърдечност
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.