Амнистия за българите — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Най-подиря се смилява
падишаха и със глас
триумфален проглашава
днес амнистия за нас!
„Пълна прошка аз ви давам,
казва благий падишах,
чада пак ви назовавам
и забравям ваший грях!
Всички, казвам, сте простени
освен тия между вас,
що във свойто заблужденье
нож дигаха срещу нас.
Раи верни пак станете,
забравете моя гнет,
с мюсюлманите бъдете
същи братя занапред!“
Прошк!! С нази се ругае
йоще този турчин груб!
Тъй си ситий звяр играе
с окървавения труп!
Крокодилът заридава
с кръвожадният си плач
и ехидната гнуснава
е на раната ни врач!
Прошка! Прошка! От султана!
А кога ще да прости?
Сърце здраво не остана
и света се запусти!
След като пусна във нази
от убийци бясна сган
и в потоци кръв нагази,
и разплака стар Балкан;
след…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.