Българският Бог — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Жив е той, жив е!…
Хр. Ботев
Тревожни дни, велики дни! Не знам
прекарвал ли е друг народ такива.
триумфи, слава! — а сърцата нам
змия гризе, отрова в тях излива.
Душмани грозни с низки врагове
обграждат ни. Стихия на коварство!
На адска завист демонът реве
към младото, великото ни царство!
И хищни птици яростно кълват
меса ни живи, кръв ручи от рани…
Затуй ли нашите свети герои мрат —
да бъдем грабени, разкъсвани, обрани?
Българио, треперя с твоя гнев,
треперя с твойта ярост безгранична,
треперя с яростта на бесний лев,
на кой, настръхнала, си днес прилична;
треперя с целий негодующ свет
пред тоз позор; с душите възмутени
на твойте храбри синове без чет
по бойните полета покосени.
Но жив е българският бог. Той…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.