Два сфинкса — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
В полите зелени на Средна гора
два сфинкса недвижни, високо стоят.
От утро до вечер, от мрак до зора
един друг се гледат и вечно мълчат.
Главите им мъртви в небето стърчат,
дух някой на вечност от тях ни лети,
кат тъмни преданья те в хаоса бдят,
кат две вкаменени и тайни мечти.
И странникът, смаен, мълви отдалеч:
таз гатанка чудна кой там е фърлил?
И странникът мислено носи се веч
при жежкия пясък, при мътния Нил.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.