Вечерният час — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Ето вечерния час.
Огнений збник изпраща на нас
своята сетня, приветна усмивка,
тихо природата иска почивка,
в сладка умора и нега, и страст.
Ето вечерния час.
Сладък зефир се разлива.
Чудно листата си шъпнат свенливо
тайнствени речи, въздишки свети,
като любовници в сладки мечти,
и над вселената полусънлива
сладък зефир се разлива.
Всичко утихва, мечтай.
Млъкват и ветри, и песни, и лай;
само ручейката хладно ромони
в мрака под тъмни надвиснали клони.
Звездното небе безмълвно сияй;
всичко утихва, мечтай.
Цяла природа почива.
Млъква гората, полето заспива.
Ангел невидим в надземния шир
плува и носи услада и мир,
всичко в едно се дихание слива:
цяла природа почива.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.