Бунтът — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
(В памет на погиналите за свободата)
I
Загинахте отрано, о, мили братя мои,
под ударите злобни на нашата съдба;
но вий умряхте честно, умряхте кат герои
за вяра, за свобода в неравната борба.
Надежди, пролет, младост — вий нищо не щадихте,
принесохте се жъртва за милия си род,
с кръвта си благородна земята оросихте,
която бе росена със сълзи и със пот.
О, дни за памет вечна! О, страшно потресенье!
Кога помисли робът, убит, отчаян, клет,
че веч часа ударя за бунт, за отмъщенье,
и страх, възторг, надежди изпълниха навред!
Кога на бой свещен повикахте народа,
народа с кръст натварен, в вериги окован
и кат дигнахте лъва и викахте: „Свобода!“ —
сблъскахте се геройски при стария Балкан!
Каква бе тази ярост и тоз…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.