Бук и тръне — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
В усоите, в долините
растеше бук клонат.
Трънаците, глогините
нападаха го с яд:
— Ти душиш ни, додяваш ни,
кой бяс те тук тури?
Да дишаме не даваш ни
ни въздух, ни зари.
Ний гинеме, ний гаснеме
под твоята снага,
не пущаш ни да раснеме,
завиждаш ни сега.
— Млъкнете там, потайте се —
каза им гордий бук, —
вий тръне сте, познайте се,
защо шумите тук?
Напразно вий се сърдите,
признайте си грехът:
вам даде се да бъдете
съседи на прахът;
да дърпате, закачате
край всякой път и друм,
да скубите минвачите,
да жилите без шум.
Ни слънцето, ни сянките
не са ви криви вам,
до мен растат фиданките
от моя род голям.
Не се тъжат, оплаковат
от нищо на светът,
от бурите наякноват,
виреят на пекът.
Защото те родени са
високо да растът,
по своя…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.